Историята не спира дотук

Тъй като продължавам да получавам обаждания, а повечето кученца вече си намериха стопани, ще публикувам няколко полезни връзки, на които може да осиновите любимци:

1.Кампания за осиновяване на домашни любимци на Magic FM
2.Кампания за осиновяване на домашни любимци на Magic FM във Facebook
3.Animal Rescue Sofia
4.Кампания "Заедно Срещу насилието над Животните"
5.Форум в Dog.bg

А историята на Белла и Рита грабна вниманието ми, били са изхвърлени веднага след раждането, още с пъпната връв:

Днес Белла и Рита са вече на 35-36 дни, предстои им първата ваксина. От ден на ден стават по-жизнени и игриви, хапят се, закачат се с лапички, истински кученца ;)...Violeta Duneva. Може да ме проверите във Фейсбук. А за връзка с мен: 0898 723890

Цялата история е тук

Благодаря!

Здравейте,
Искам да благодаря на всички от вас, които се обадихте, и на вас които помогнахте новината да се разпространи. Страницата е посетена от десет хиляди души днес. Благодарение на Вас, малчовците вече имат нов дом и стопани.
Днес реших, че ще задържа Дундьо и Мишо и ще се грижа за тях. Те са братя и се надявам по-големия да пази малкия от лоши кучета :-) а и ще си играят заедно и ще им е забавно. Плюс това се привързах много силно към кучетата в последните няколко дни (особено Мишо) и ми се ще да ги видя как порастват.
Остана единствено Пършинг 1, но днес няколко човека проявиха интерес и утре предполагам, че и тя ще има стопанин.
Мисълта, че миналия четвъртък кутретата са лежали мокри и безпомощни в реката, а този четвъртък ще са на ново място и ще получават топлина и любов, ме кара да се чувствам велико! Защо да съдим човекът, който ги е захвърлил - той просто се е лишил от любовта, с която кученцата ще даряват новите си стопани. Той дори по един странен и необясним начин е направил добро на онези хора, които сега имат една нова малка душичка вкъщи. Животът е странно и необяснимо нещо, неведоми са пътищата му. Нека му се радваме повече :-)

Последни новини

Бебетата са добре, започват да реагират на светлина, усещат кога е светнато, чуват ме като им говоря и се ослушват. Днес очаквам две обаждания :-) Дано скоро да намерят добри стопани.
В момента ги храня с Фризолак 1. Направил съм клипче от последното хранене.

Искам да благодаря на приятелката ми Вася за помощта. Без теб щеше да ми е много трудно :-*
Направих и малко снимки от мястото, на което ги бяха изхвърлили:

Снимки

Благодарение на моята сестра, ако цъкнете тук, можете да намерите още снимки на малките разбойници.

Дундьо - осиновен

Осиновен от Росен


Работно име: Дундьо
Пол: Мъжки
Цвят: Черно-кафяв с бял нагръдник
Описание: Кръстих го Дундьо, защото е най-едрият и беше единственият, който имаше апетит още от началото и се хранеше обилно. В първите 2 дни на едно хранене изяждаше колкото всички останали взети заедно. Има спокоен характер, докато не надуши ядене.

Снежанка - осиновена

Осиновена от Маги


Работно име: Снежанка
Пол: Женски
Цвят: Бял
Описание: Снежанка е чисто бяла и прилича на мини бяло мече. Едра е, добре се е хранила докато е била при мама. По характер е спокойна, малко е капризна, но нали е принцеса :-)

Пършинг 1 - осиновена

Осиновена от Диди


Работно име: Пършинг 1
Пол: Женски
Цвят: Кафяв
Описание: Пършинг получи името си, тъй като последните два дни е пълна с мноооого енергия, опитва се при това успешно да прескача стената на кашона и когато усети, че е на пода започва да души и да пълзи енергично. Най-гласовита е от всички :-)

Пършинг 2 - осиновена

Осиновена от Дени


Работно име: Пършинг 2
Пол: Женски
Цвят: Кафяв
Описание: Пършинг 2 е комбина с едноименната си сестра, направо като неин дубликат, но по-дребничка, когато Пършинг 1 се събуди, Пършинг 2 е веднага след нея. Прескачат заедно стената на кашона и непрекъснато щъкат в него.

Поспаланко - осиновен

Осиновен от Венко


Работно име: Поспаланко
Пол: Мъжки
Цвят: Кафяв
Описание: Поспаланко е дребничък, и отначало хич не му се ядеше. В последните два дни се храни нормално, възвърнал е апетита си и е склонен да си поспива повечко, за да навакса пропуснатите яденета. Кротък е, пести си силите, за когато трябва, а именно - да суче.

Мишо - осиновен

Осиновен от Диди и Крис


Работно име: Мишо
Пол: Мъжки
Цвят: Черно-кафяв
Описание: Мишо е най-дребният от всички, беше в най-критично състояние, когато го открих. В началото изобщо отказваше храна, в момента също има затруднения с храненето, но се надявам да се стабилизира. Много е слаб, и няма сили да се премести, когато другите се разхождат около/върху него. Иска специални грижи и внимание и много любов.

Време за манджа

След като приключих с покупките дойде време да нахраня бебетата. Имах опит с едно кутре и горе долу представа какво трябва да се прави. Но мъниците не искаха да ядат :-( направо ми се късаше сърцето, едва успях да ги накарам да поемат мъничко мляко. Явно бяха доста премръзнали, стресирани от преживяното, и тъгуваха за мама. Изтърсачето беше най-зле. Само скимтеше и нямаше сили дори да си вдигне кратунката.

Ето това снимах с телефона си:

Спасителна операция - етап втори

На път към вкъщи мислите започнаха да се връщат, явно съм карал на автопилот. Усещах се поизморен от цялата борба с трънаците и хлъзгавите брегове, но знаех, че има още работа и се мобилизирах. Прибрах мъниците в кашона и ги закарах вкъщи. Подсуших ги, сложих кашона до печката, печката на 6 и излязох с колата да си набавя необходимите неща. В главата ми се въртяха и подреждаха схеми, какво и как трябва да направя, как да го направя най-бързо и правилно, и то без капка усилие - като от само-себе си. Купих биберон от близката аптека и БИО-мляко от супера до нас. Докато карах си мислех за това как само преди седмица съм се ядосвал за откраднатия лаптоп и съм запълвал живота си с тревоги за неща, които се чупят, крадат ги и не ми носят радост. Сега беше различно, толкова се бях надъхал да дам втори шанс на мъниците, че всичко друго изгуби важност.

... имало едно време ...

Имало едно време... да, така започват всички приказки. И завършват приказно. Иска ми се и тази приказка да завърши хубаво. Затова реших да я споделя с вас и да ви въвлека в нея.

Това е една история за шест малки кутрета изхвърлени навън в студа и за това как сега получават втори шанс да живеят. Тази история е и за мен - един човек, който реши да послуша сърцето си и да накара разума да послужи на сърцето.

Историята започна в една студена ноемврийска вечер когато на връщане от работа по познатия път между панелките в Овча Купел се случи нещо необикновено. Както си минавах по мостчето над рекичката зад украинското посолство, чух много малки гласчета да ме викат. Беше тъмно и студено, а гласовете идваха отдолу - откъм потъналия в гъсти и преплетени трънаци канал. Бях убеден, че са котенца, сами и ужасени. Писъците им бяха толкова сърцераздирателни и настоятелни, че веднага реших че им се е случило нещо много страшно. Веднага отскочих до нас, за да взема фенер и си облека подходящи дрехи и обувки. Когато се върнах след десетина минути гласчетата вече се чуваха разпиляно и по-надалеч. Светнах с фенера, но не можах да видя нищо. Заобиколих моста отстрани и започнах да търся начин да се спусна към реката. Плетеницата от тръни беше брутална - бързах и си проправях път с натиск като пазех лицето си с ръце. Когато успях да сляза в коритото на реката спрях и се ослушах, все още се чуваше скимтене, но доста по-слабо. Огледах се с фенера и открих първото мъниче на няколко крачки от мен. За моя изненада се оказа кученце. Беше изхвърлено от реката встрани и стоеше треперещо и неразбиращо какво му се е случило. Беше сляпо, подгизнало и безпомощно. Взех го, качих го малко по-нагоре на сигурно място и се върнах да търся братчетата и сестричетата му. Другото мъниче се оказа на 3-4 метра надолу по-реката от същата страна. Оставих го при първото и обратно при реката. Третото беше в самата река - беше се вкопчило в една плитчина и се бореше с течението да не го отнесе надолу - зад него имаше малък водопад и реката продължаваше. Влязох във водата и го извадих - кутрето беше доста по-малко от останалите две, казах си наум - "изтърсак". Цялото беше вцепенено и полуживо. Оставих го при другите и се опитах да го разтрия и да му вдъхна кураж, не исках да умира. Започнах да го търкам с ръце, исках някак си да не се предава и да усети, че вече е на сигурно място. Три бройки, чудех се колко още има.

Всичко беше като в сън, отдавна не се бях чувствал така, мозъкът ми работеше на пълни обороти, при това без да се замислям. Нещата се случваха инстинктивно. Спуснах се отстрани на водопада по хлъзгава бетонна рампа и попаднах в долната част на реката. Тръгнах с фенера и оглеждах бреговете. Рекичката зад украинското посолство е плитка - десетина сантиметра и около метър и половина широка, всъщност по-скоро е канал в бетонно корито като има достатъчно място да се движи човек. В този момент се чувствах доста необичайно, само преди час бях пред компютъра в работа, потънал в обичайните си задължения и грижи, а сега обикалях с фенер в тъмен и потънал в боклук канал отдал се на каузата да спаси няколко кучешки живота, които са били неудобни за някой друг. Усещането си заслужаваше.

Надолу по реката открих още 3 мъника. Сложих на на една ламарина, която открих сред боклука и я използвах, за да ги изнеса от коритото на реката. Оставих ги да лежат и скимтят в студената нощ и тръгнах към вкъщи за кашон.